Обн., ДВ, бр. 37 от 13.04.2001 г., в сила от 13.04.2001 г.; Решение № 8 от 3.05.2001 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 44 от 8.05.2001 г.; изм., бр. 45 от 30.04.2002 г., доп., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., изм. и доп., бр. 32 от 12.04.2005 г., в сила от 12.04.2005 г. т. 1, р. 2, № 120

МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА МАНДАТИТЕ В ИЗБИРАТЕЛНИТЕ РАЙОНИ  

Чл.1. За определяне на броя на мандатите в избирателните райони пропорционално на броя на населението при единна норма на представителство за цялата страна се използва методът на най-големия остатък.

Чл. 2. Единната норма на представителство е частното от делението на броя на населението на Република България с броя на мандатите в Народното събрание.

Чл.3. За всеки район броят на населението му се дели на единната норма на представителство. Полученото число в общия случай е дробно и се нарича общ дробен мандат, например 7,31. Общият дробен мандат е сума от цяла част (в случая 7) и остатък (в случая 0.31).

Чл. 4. Първоначално всеки район получава толкова мандати, колкото е цялата част на общия му дробен мандат. Остават неразпределени мандати, чиито брой е равен на сумата от всички остатъци.

Чл. 5. Неразпределените мандати се разпределят, както следва: първи получава един мандат районът с най-голям остатък, после един мандат получава районът с втория по големина остатък и т.н. до изчерпване на неразпределените първоначално мандати.

Чл. 6. Когато два или повече района с еднакви остатъци трябва да получат мандат, получава го районът с най-малка цяла част на общия дробен мандат. Когато два или повече района с еднакви общи дробни мандати трябва да получат мандат, се тегли жребий.  

Пример 1.

Разпределят се 23 мандата в 5 района Р1, Р2, Р3, Р4 и Р5 с население, показано във втория ред на табл. 1.  

Таблица 1  

  Общите дробни мандати са дадени в третия ред, а в четвъртия са показани остатъците, наредени в намаляваща редица. На първия етап на процедурата районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат, показана на петия ред в табл. 1. Остават нераздадени 3 мандата, което е сумата от остатъците в четвъртия ред. Те се дават последователно по един на районите Р1, Р2 и Р3 с остатъци 0.8, 0.65 и 0.64 съответно. Окончателният брой мандати е показан в ред 7 на табл. 1.    

Пример 2.

Разпределят се 23 мандата в 5 района Р1, Р2, Р3, Р4 и Р5 с население, показано във втория ред на табл. 2.  

Таблица 2  

На първия етап районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат съгласно ред 5 на табл. 2. Остават нераздадени 3 мандата. По един мандат се дава на районите Р1 и Р2 с остатъци 0.8 и 0.65 съответно. Районите Р3 и Р4 имат еднакви остатъци 0.62, но последният мандат се дава на Р3, защото има по-малка цяла част (4) на общия си дробен мандат от цялата част (5) на общия дробен мандат на Р4. Окончателният брой мандати е показан в ред 7 на табл. 2.  

Пример 3.

Разпределят се 23 мандата в 5 района Р1, Р2, Р3, Р4 и Р5 с население, показано във втория ред на табл. 3.  

Таблица 3  

На първия етап районите получават мандати според цялата част на общия си дробен мандат съгласно ред 5 на табл. 3. Остават нераздадени 3 мандата. Един мандат се дава на район Р1 с остатък 0.8. Районите Р2, Р3 и Р4 имат еднакви остатъци 0.63, но един мандат се дава на Р2 защото има най-малка цяла част (3) на общия си дробен мандат в сравнение с целите части (4) на общите дробни мандати на Р3 и Р4. За последния мандат се тегли жребий между Р3 и Р4, което е отбелязано с ? в последния ред на табл. 3.